Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.02.2012 17:04 - ОТ КЪДЕ ИДВАТ ДУМИТЕ СВЕКЪР, СВЕКЪРВА, СНАХА, ЖЕНА…. И ДРУГИ РОДНИ РОДНИНСКИ ДУМИ?
Автор: avitohol1 Категория: История   
Прочетен: 7879 Коментари: 2 Гласове:
5

Последна промяна: 13.03.2015 16:01

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 ПРОИЗХОД НА ДУМИТЕ СВЕКЪР, СВЕКЪРВА, СНАХА, ЖЕНА….  И ДРУГИ НАШИ ДУМИ ЗА РОДНИНСКИ ВРЪЗКИ.     За изследване на сходните роднински термини в български и хинди търсихме 67 български роднински термини в хинди и още 11 избрани славянски, ирански, индо- арийски, угро- фински и тюркски езика. От тях в хинди намерихме 43 сходни думи (64%). С това хинди се нарежда на първо място (след урду) по сходство с българските роднински термини измежду всички съвременни официални езици. Два пъти по-ниско е сходството на тези термини със славянските езици на народи, с които са се смесвали остатъците от Волжките и Кубратовите българи (руски 36% и украински 32%). Сходството на роднинските ни термини с иранските езици е учудващо ниско (под 11%) предвид изключително високата им корелация (до 71%  за пушту) със старинните имена на професии в българския, запазени във фамилните ни имена (Шопов и др., 2002-в). Това показва, че роднинските термини се пренасят от един език в друг само при директно смесване на двата народа, а общият произход на езиците е от второстепенно значение за корелацията им. Това изследване ще бъде публикувано детайлно в отделна публикация.     Сходни роднински термини в български и хинди          Хинди                                     български, значение
  1. .  бхай /брат, приятел/                             бай  ббх
  2.  бхай джи                                                 батко ббх
     бхаджа /племенник/                             бадж_ан_ак ббх
    бхрата                                                    брат ббх
  1. биби                                                        баба, баби
  2. бхаджа /племенник/                           баджо ббх  о→а
  3. бащар /мъж/                                          баща
  4. бекар /без ангажимент/                     бекяр
  5. девар /независим/                               девер e→а
  6. джинс                                                      джинс- род, раса
  7. дащ /раждане,грижа се за/               дъща, дъщеря ъ→а
  8. дада                                                         дядо о→а
  9. джани-любовница, джанан- любим  жена /съпруга/ ж→дж, e→а
  10. зат /роднина/, за/син/                          зет e→а
  11. кака /старши брат/                               кака-старша(сестра)
  12. кала, калик                                           калеко e→а
  13. каум/семейство,приятели/                кум, кума
  14. лала /момче/                                         лелин(чо)-лелин  мъж e→а
  15. лали /момиче/                                       леля e→а
  16. ма                                                             ма (обр. към майка)
  17. мата                                                         майка
  18. мама                                                        мама
  19. манус /мъж/                                           манук, мануш д. (мъж)
  20. мужтамия, машк /мъж /                       мъж, мъжки ъ→а
  21. сасур, векр /чест/                                 свекър,  свекърва  e→а
  22. суну /син,по-малък брат/                   син
  23. нахияр /сем.на жената/                      снаха
  24. стри /жена, хазяйка/                            стринка (жена на чичо)
  25. прия/скъп,принадлежащ/                  съпруг, съпруга
  26. тат                                                              татко
  27. хуб /приятелство/                                  хубавенко= девер
  28. чат /желание/                                          чадо, чедо  e→а
  29. чача-ни, чаччи                                        чинка=стринка
  30. шура /свързва/                                       шурей- брат на жената
Легенда:
Подчертано и удебелено= еднакво звучене и значение на думата в хинди като в български (имайки предвид закономерните потъмнявания на звуците)
 
Удебеляване= еднакво звучене на думата в хинди и български(като се вземат предвид закономерните потъмнявания на звуците)
 
Подчертано= еднакво значение на думата в хинди и в български
 
български
Итализирано=диалектна дума в българския
 
_ (долна черта)= подчертава наличие на префикс или суфикс в българска дума
 
Подчертано= закономерно потъмняване при преход от български в хинди
 
Лингвистични бележки:
Степента на сродство на българския и прабългарския език с източно- иранските, западно- иранските и индо-арийските езици е определена с корелационен анализ на някои от тези езици с основите на българските фамилии (Шопов и др., 2002в). Корелацията е най-висока с източно- иранските езици и затова прабългарският език може да се отнесе към тази група езици. Съвременните изследвания показват висока степен на корелация между източно- иранските езици (Шопов и др., 2002в и Ненчев, 2002) и фарси (Хнканосян, 2002, Мутафова и Мутафов, под печат) с древно- българските думи в съвременния български език. Голяма част от тези ирански думи не се срещат в турския език. Иранистите доказват (Фаюзи, 2004), че в българските речници нерядко персийски думи се дават като турски. Шопов, (1998, 2001), Шопов и др.(2002в), Ненчев (2002) и Хнканосян (2002) посочват, че ролята на турския език като вносител на персийски думи в българския е многократно завишена и надценена. Шопов (1998) цитира исторически факти, че българското влияние върху турския език е многократно по- голямо от турското влияние върху българския език. Причина за това е исторически документираната (Симидов, 1900) традиция турците да се женят предимно за жени от поробените от тях народи (българи, перси, кюрди и др.). (Например Филип Тотю е станал хайдутин, защото турци отвлекли за жена любимата му братовчедка). Така посочените езици навлизат в турския като майчини езици. Българите от малките селища са пазили ревностно езиковата си чистота, за да се предпазят от асимилация от турците (Симидов, 1900). Следователно етимологията на много думи, смятани за турски, трябва  да бъде преразгледана (Ненчев, 2002) в светлината на твърдо установения с генетичен анализ източно- ирански произход на съвременните българи (Димитров, 2002). Като пример ще посочим широко разпространената заблуда, че чорбаджия е турцизъм, но в турския език "чорбаджи" значи “обръщение към знатен християнин” или “капитан на еничарите” (Турецко- руский словарь, 1945), а българите са основният християнски народ в османската империя. Следователно "чорбаджи" е българизъм в турския език.
 Ведите са били разпространявани устно на ведически санскрит (McDonell,1976), който е синтетичен език, създаден от най-доброто от арийските  наречия след езиковите потъмнявания при преход на думи от иранските в индийските езици. Така езикът на арийците навлиза в езика на местното население и образува индо- арийските езици (хинди, непали и др.). Това ни дава основание да потърсим паралели на прабългарския и българския език от миналия век с тези групи езици. Това също показва, че прабългарите са били носители на ведическата религия в древни времена (Шопов и др., 2002-в).
 При търсене на паралели между основата на българските фамилни имена и думи в хинди се оказа, че не само основите, но и суфиксите на фамилните имена съвпадат както по звучене и значение, така дори и по начин на употреба (Шопов и др., 2002-в).  В резултат на усилената дейност на панславистите преобладаващата част от думите - основа на фамилните ни имена, са изчезващи или напълно изчезнали от езика ни за по-малко от 150 години. Те са обявени за турцизми и систематично и целенасочено са изваждани от българския език, под предлог за детуркизация на българския език. Самият процес на детуркизация води до отстраняването на много прабългарски думи, които са навлезли в турския език от българския или персийския език. Исторически документирано е, че турците, за да разхубавят нацията си, са се женели за българки (Симидов, 1900). Така от езика на жените и майките им в турския език навлизат много български  думи като майчин език. Звучи невероятно, но от около 2000 фамилни имена, означаващи професия или занятие има само едно фамилно име (Учителски), образувано със славянски суфикс –тел. Дори той обаче стои след санскритската дума учча. Това ни навежда на мисълта, че някой думи за професии в славянските езици са заемки от български.
 
Изводи
Предложената разработка показва, че е необходим комплексен подход към изключително сложния въпрос за произхода на българския език и връзките му с други езици. Използването на сравнителен корелационен анализ и съвременни космически технологии (като GIS, генетични и др.) в спорните или малко изяснените зони позволяват да се открият нови, неподозирани резултати и да се преосмислят някои от досегашните схващания.
  
Ползвана литература:
  Димитров Д. Ил. (2002) Пан- европейски генетически проект (Резултати и значение. Българска перспектива). Разширени резюмета на Националната научна конференция на тема: Древната Българска цивилизация –същност и значение за формирането на старобългарската култура, 15  и 16 Февруари 2002г., София, стр.6.
  Donchev S. (1980) Cultural Relations Between India and Bulgaria. Studies in Indo- Asian Art and Culture, v.6, ed. by Lokesh Chandra, Published by the International Academy of Indian Culture, New Delhi, pp.51- 70.
  Карманный хинди- русский словаръ. (1958) Димшиц З.М. ГИИНС, Москва, 1080 с.
  McDonell A. (1976) Sanscrit Dictionary. Oxford, 1976
 Мутафова M., Мутафов В. (под печат) Сходни и еднакви думи в българския и персийския езици. Присъствието им в нашия фолклор и собствени и фамилни имена.- Сборник доклади на Националната научна конференция на тема: Древната Българска цивилизация –същност и  значение за формирането на старобългарската култура, 15  и 16 Февруари 2002г., София.
  Ненчев Л. (2002) За някой неизменяеми думи в българския език и пущу.- Разширени резюмета на Националната научна конференция на тема: Древната Българска цивилизация –същност и значение за формирането на старобългарската култура, 15  и 16 Февруари 2002г., София, стр 11-12.
 Рудин С.Г.(1957) Очерк фонетики языка Хинди. в: Русско- хинди словарь.  Бескровный В М. (ред.). 23 000 слов ГИИНС, Москва, 1257- 1376 с.
   Русско- Хинди словаръ. (1957) Бескровный В М. (ред.). 23 000 слов ГИИНС, Москва, 1376 с.
  Симидов Ф. (1900) Прочутият Филип Тотю войвода (наречен “хвърковатият Тотю”). По личния разказ и забележките на войводата. Русе, 1900 г, преиздаден от Издателство на ОФ, София, 1972 г., 424 с.
  Steingass F.J. (1892)  A Comprehensive Persian-English dictionary. London: Routledge & K. Paul, 1892.
  Турецко- руский словарь (1945) 40 000 слов (под ред. В.А.Гордлевски). II изд., ОГИЗ, Москва,704 с.
  Shakespear J. (1834) A dictionary, Hindustani and English: with a copious index, fitting the work to serve, also, as a dictionary of English and Hindustani. 3rd ed., much enl. London: Printed for the author by J.L. Cox and Son: Sold by Parbury, Allen, & Co.,
  Шопов Я. И. (1998) Изследванията на д-р Петър Добрев върху историята на прабългарите- в:- кн. “Царственник на българското достолепие”, ИК “Иван Вазов”, София, стр.179-183
  Шопов Я. Й. (2001) Българската държавна традиция през вековете -  Разширено резюме от лекцията изнесена на “Българския ден” в Европейския Университет във Флоренция.
http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/434443/Bulgarian_State_tradition_during_centuries_
  Шопов Я.Й., Л.Т.Цанков, Т. Ялъмов, Л. Ненчев, Г. Кхнканосян (2002в) Компютърен анализ на фамилните имена в телефонния указател на София за издирване на редки и остарели думи от прабългарски произход. -Доклад на Националната научна конференция на тема: “2000: Приносът на Българите в Световната цивилизация”, 1- 2 ноември 2000 г., Исторически факултет на Софийския Университет “Кл. Охридски”, София. - сп. Авитохол, бр. 19, стр. 21 - 30.
http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/427196/_
  Шопов Я. Й., Т. Ялъмов, С. Шопова, Л. Цанков (2005) Сходни думи и старинни термини в български и хинди- произход и значение- в: 20 години Индология в Софийския Университет “Св. Климент Охридски”-Доклади от международнатаюбилейна конференция на специалност Индология на Центъра по Източни езици и култури на “Св. Климент Охридски”, проведена от 30 юни - 2 юли 2004. в София. Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, стр. 49-65
http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1303515/_-_._._._._._._20_Years_Indology_in_Sofia_University_Proceedings_of_the_International_Conference_held_at_29_June-_2_July_2004_in_Sofia_University_Press_St._Klement_Ohridsky_Sofia_2009_pp.311-_324
  Фаюзи Х. (2004) Персийски думи в българския език. СУ “Кл. Охридски”, ФКНФ, катедра Класически Изток, специалност Иранистика. Авангард Прима, София, 116 с.
  Хнканосян Г. (2002) Сходни думи в българския и персийския език.- Разширени резюмета на Националната научна конференция на тема: Древната Българска цивилизация –същност и  значение за формирането на старобългарската култура, 15  и 16 Февруари 2002г., София, стр 14-15. 











Гласувай:
5
0




Спечели и ти от своя блог!
1. gocho52 - Трудът ви е голям.
12.02.2012 17:53
Вижте и продължението на думите свекър и свекърва в други езици...
В италиански, например суочера и суочеро...
Като се наблюдава преминаването на у във в в десетки думи : туой-твой, суой-свой,
дуе-две, суино-свинско...и тн.
Не съм езиковед.
цитирай
2. avitohol1 - думите свекър и свекърва в други езици...
12.02.2012 18:30
Да търсили сме аналозите на думите свекър и свекърва и още 65 български роднински термини в много други езици (още 11 избрани славянски, ирански, индо- арийски, угро- фински и тюркски езика). От европейските езици най-много български роднински термини има в езиците на народи, с които са се смесвали остатъците от Волжките и Кубратовите българи (руски 24 и украински 21 думи). Роднинските термини се пренасят от един език в друг само при директно смесване на двата народа, а общият произход на езиците е от второстепенно значение за корелацията им. Така, че е логично и в италианския език да има доста от тези термини, защото там са отишли част от българите, водени от брата на Аспарух- Алцек. В момента техни наследници за 5,5 милиона италианци. Освен това генетичните изследвания показват, че италианците са генетически най- близкия народ до съвременните българи (Calafell и др., 1996, Шопов, 2007). Съвременните българи, сардинци и тосканци (флорентинци) са с толкова близки гени, че явно произлизат от общ прародител (Calafell et al., 1996).
Използвана литература:
Calafell F, Underhill P, Tolun A, Angelicheva D, Kalaydjieva L (1996) From Asia to Europe: mitochondrial DNA sequence variability in Bulgarians and Turks. Annals of Human Genetics 60:35-49
Шопов Я. Й. (2007г) Генетични изследвания за произхода на българите и близостта им с други народи. Авангардни изследвания на древните българи, т.1 (2), стр.3-47, (2007)
http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1297628/_._._._.1_2_.3-47_2007_
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: avitohol1
Категория: История
Прочетен: 156498
Постинги: 19
Коментари: 64
Гласове: 180
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031