Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.02.2012 12:02 - ОТ КЪДЕ ИДВАТ БИТОВИТЕ НИ ДУМИ У ДОМА?
Автор: avitohol1 Категория: История   
Прочетен: 7900 Коментари: 2 Гласове:
3

Последна промяна: 13.03.2015 16:00


Запитвали ли сте се от къде идват наименованията на разни неща у дома и защо тези неща се казват точно така? Отговорът на този въпрос е твърде интересен и носи много ценна информация за нашата древна история.  


Открити са общо 1020 еднакви по значение и произношение думи и имена на божества в българския 
език и хинди, и български имена на селища, местности и реки в Индия. Български фамилни имена се образуват по правилата на индийския език хинди, включително всички такива, означаващи професия (Шопов и др., 2002, 2005). 328-те общи или сходни по значение и произношение думи в български и хинди са 3,5 % от най-често употребяваните думи в съвременния хинди. Корелацията на българския със санскрит е многократно по-ниска. Това навежда на мисълта, че в хинди са останали следи от директни контакти на индусите с жив древно- български език. Хинди съдържа значително количество думи от ирански и санскритски произход (Рудин,1957). Докато иранизмите са внесени от директни контакти с жив език и ирански народи, санскритските думи навлизат прогресивно с ведическите текстове подобно на латинския в европейските езици.
  Освен общите думи са открити 647 различни древно - български етнонима в Индия (Шопов, 2003,Шопов и др., 2009) в географската информационна система (GIS) + 45 имена и синоними на 33 ведически или хиндуиски божества в българските имена и фамилии, или имащи функции, които се разбират на български по имената им (които са на санскрит). Имената на тези божества образуват 74 български фамилни имена (Шопов и др., 2002). Степента на сродство на българския и прабългарския език с източно- иранските, западно- иранските и индо-арийските езици е определена с корелационен анализ на някои от тези езици с основите на българските фамилии (Шопов и др., 2002). Корелацията е най-висока с източно- иранските езици и затова прабългарският език може да се отнесе към тази група езици. Съвременните изследвания показват висока степен на корелация между източно- иранските езици (Шопов и др., 2002 и Ненчев, 2002) и фарси (Хнканосян, 2002) с древно- българските думи в съвременния български език. Голяма част от тези ирански думи не се срещат в турския език. Иранистите доказват (Фаюзи, 2004), че в българските речници нерядко персийски думи се дават като турски. Шопов (2001, 2007), Шопов и др. (2002, 2005, 2008), Ненчев (2002) и Хнканосян (2002) посочват, че ролята на турския език като вносител на персийски думи в българския е многократно завишена и надценена. Следователно етимологията на много думи, смятани за турски, трябва да бъде преразгледана (Ненчев, 2002) в светлината на твърдо установения с генетичен анализ източно - ирански произход на съвременните българи (Димитров, 2002, Шопов, 2007б). Като пример ще посочим широко разпространената заблуда, че чорбаджия е турцизъм, но в турския език "чорбаджи" значи “обръщение към знатен християнин” или “капитан на еничарите” (Турецко- руский словарь, 1945), а българите са основният християнски народ в османската империя. Следователно "чорбаджи" е българизъм в турския език.      Ведите са били разпространявани устно на ведически санскрит (McDonell,1976), който е синтетичен език, създаден от най-доброто от арийските наречия след езиковите потъмнявания при преход на думи от иранските в индийските езици. Така езикът на арийците навлиза в езика на местното население и образува индо - арийските езици (хинди, непали и др.). Древните българи са били носители на ведическата религия в древни времена (Шопов и др., 2002, 2002б 2005). Това ни дава основание да потърсим паралели на прабългарския и българския език от миналия век с тези групи езици. При търсене на паралели между основата на българските фамилни имена и думи в хинди се оказа, че не само основите, но и суфиксите на фамилните имена съвпадат както по звучене и значение, така дори и по начин на употреба (Шопов и др., 2002, 2005). В резултат на усилената дейност на панславистите преобладаващата част от думите - основа на фамилните ни имена, са изчезващи или напълно изчезнали от езика ни за по-малко от 150 години. Те са обявени за турцизми и систематично и целенасочено са изваждани от българския език, под предлог за детуркизация на българския език. Самият процес на детуркизация води до отстраняването на много прабългарски думи, които са навлезли в турския език от българския или персийския език. Причина за това е исторически документираната (Симидов, 1900) традиция турците да се женят предимно за жени от поробените от тях народи (българи, перси, кюрди и др.). (Например Филип Тотю е станал хайдутин, защото турци отвлекли за жена любимата му братовчедка). Така посочените езици навлизат в турския като майчини езици. Освен това българите от малките селища са пазили ревностно езиковата си чистота, за да се предпазят от асимилация от турците (Симидов, 1900). Звучи невероятно, но от около 2000 фамилни имена, означаващи професия или занятие има само едно фамилно име (Учителски), образувано със славянски суфикс –тел. Дори той обаче стои след санскритската дума учча (Шопов и др., 2002, 2005). Това ни навежда на мисълта, че някой думи за професии в славянските езици са заемки от български.   Тук може да видите малко примери за думи в хинди с еднакво звучене (като се вземат предвид звуковите потъмнявания) и значение в българския:   Хинди                              български, значение кхуб                                             хуб_ав кхуб сурат                                  хуб_ав сурат (външност) потна (намазана)                      потна лик (черта)                                лик туния                                          тънък веш (дрехи)                               вещт курта                                           курт_ка паджама (панталон)                пижама патлун                                        панталон шалвар                                       шалвари шал                                              шал сандук                                         сандък гардан                                         шия (к. гердан- нашийник) грива                                           шия (к. конска грива) сарана                                         рана рух                                               дух кхана (къща)                             хан (къща за ядене) кхана (ядене)                            хан (място за ядене) дайра (кръг)                               дайре сандал (сандалово дърво)       сандал тава                                             тава дин                                              ден кхарч                                          харч пакет                                          пакет кхилли                                        хили се кхарч                                          харч урна (отделя се)                        сурна лахар (порив на вятър)            лъха тикна                                          тикна (опира се на) тхопна                                        топна плаван                                        плаване пакана (пека)                            пека пина (пия)                                 пия ручи (апетит)                            руча (яде) карана                                        кара го да капна                                          трепери (к. капна от умора) тхокна (забива)                         втъкна тарапна                                      тръпна таник (малък)                           тънък (за бюджет) пхукна (духа)                             фукна, фучи бхагна (бяга)                             побягна лай (напев)                                лай (на куче)   Термини, инструменти Старинните термини и имена на инструменти носят ценна информация за стопанската култура на един народ. Те могат да се пренасят от един език заедно с внасянето на нов инструмент в употреба. Те се заемат от езика на народа който ги е създал или донесъл в региона:   Хинди                          български, значение халка                                       халка кила                                         кула халва                                       халва калам (перо, пише)               калем дхум (шум)                              дум_ка_не парча (лист)                            парче хартия файда                                       файда (полза, изгода) сайбан (навес)                        сайван кисмат                                     късмет бад кисмат                              с лош късмет бал                                            бал (мощ, ниво на сила) бали                                         бали жито магар (обаче)                          мигар торна (къса)                            търна, търня, търнокоп дам (цена)                               ще дам за магар (обаче)                          мигар вузул                                        възъл, възел китна (много)                         китна (пишна) файда                                       файда (полза, изгода) пучх (опашка)                        пух от под опашката резар (бръснач)                      резач хор (съревнование)               хор шушка (сух)                            шушка (сух лист) сокхна                                      съхна чаркха                                     чарк (колело) чал (вододел)                         чал (хребет, вододел) вади (долина)                         вада сабун                                        сапун сукха                                        суха тасма (ремък)                         тасма тези (ум)                                  теза дан (дар, пожертвование     данък пхен                                         пяна пирона (нанизва)                   пирон лак                                           лак     Стоки (храни, цветя) Стоките (храни, цветя) са били обект на търговски връзки със съседни и дори далечни народи. Ако те са продавани по места, където не са били известни или не виреят, то имената им се заемат в езика на народа на който не са били познати:   Хинди                български, значение кхурма                      фурма сойа                           соя анар                           нар шира (сок)                шира гул                             гюл (роза) Хинди                       български, значение мас (месо)                мас (от месо) амлет                        омлет кампот                      компот шорба                        чорба лала                          лале              За сега остава открит въпроса дали старите български имена на инструменти, храни, цветя и стопански термини са индийски думи в българския или български думи в хинди (индийския език)?        Използвана литература: Литература: Donchev S. (1980) Cultural Relations Between India and Bulgaria. Studies in Indo- Asian Art and Culture, v.6, ed. by Lokesh Chandra, Published by the International Academy of Indian Culture, New Delhi, pp.51- 70. Карманный хинди- русский словаръ. (1958) Димшиц З.М. ГИИНС, Москва, 1080 с. McDonell A. (1976) Sanscrit Dictionary. Oxford, 1976 Ненчев Л. (2002) За някой неизменяеми думи в българския език и пущу.- Разширени резюмета на Националната научна конференция на тема: Древната Българска цивилизация –същност и значение за формирането на старобългарската култура, 15  и 16 Февруари 2002г., София, стр 11-12. http://www.seedot.com/esf/historyconference.html Рудин С.Г.(1957) Очерк фонетики языка Хинди. в: Русско- хинди словарь.  Бескровный В М. (ред.). 23 000 слов ГИИНС, Москва, 1257- 1376 с. Русско- Хинди словаръ. (1957) Бескровный В М. (ред.). 23 000 слов ГИИНС, Москва, 1376 с. Симидов Ф. (1900) Прочутият Филип Тотю войвода (наречен “хвърковатият Тотю”). По личния разказ и забележките на войводата. Русе, 1900 г, преиздаден от Издателство на ОФ, София, 1972 г., 424 с. Турецко- руский словарь (1945) 40 000 слов (под ред. В.А.Гордлевски). II изд., ОГИЗ, Москва,704 с. Shakespear J. (1834) A dictionary, Hindustani and English: with a copious index, fitting the work to serve, also, as a dictionary of English and Hindustani. 3rd ed., much enl. London: Printed for the author by J.L. Cox and Son: Sold by Parbury, Allen, & Co., Шопов Я. Й. (2001) Българската държавна традиция през вековете -  Разширено резюме от лекцията изнесена на “Българския ден” в Европейския Университет във Флоренция. сп. Авитохол, бр.14, стр. 43-45 http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/434443/Bulgarian_State_tradition_during_centuries_ Шопов Я. Й. и др. (2002) Компютърен анализ на фамилните имена в телефонния указател на София за издирване на редки и остарели думи от прабългарски произход. -Доклад на Националната научна конференция на тема: “2000: Приносът на Българите в Световната цивилизация”, 1- 2 ноември 2000 г., София. - сп. Авитохол, бр. 19, стр. 21 - 30. http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/427196/_ Шопов Я., и др. (2002б) Древната религиозна система на прабългарите и въздействието и върху религиите в средна Азия. Разширени резюмета на Националната научна конференция на тема: Древната Българска цивилизация –същност и значение за формирането на старобългарската култура, 15 и 16 Февруари 2002г., София, стр. 8. http://www.seedot.com/esf/historyconference.html Шопов Я. Й. (2003) Мадара и Мадарския конник- произход и значение на топонима Мадара.-Изложение изнесено на кръглата маса “Мадарският конник” на 22 Март 2003 г, Исторически факултет на Софийския Университет “Св.Кл.Охридски”, Авангардни изследвания на древните българи, т.1 (1), стр.40-44, http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1297014/_-_._._._B.A._M.Sci._PhD_P.D.F._YYShopov_at_Yahoo.com ШоповЯ. Й., идр., (2005) Сходнидумиистариннитерминивбългарскиихинди - Произход и значение. - в: 20 години Индология в Софийския Университет “Св. Климент Охридски” -Доклади от международната юбилейна конференция, проведена от 30 юни - 2 юли 2004. в София. Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, стр. 49-65 http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1303515/_-_._._._._._._20_Years_Indology_in_Sofia_University_Proceedings_of_the_International_Conference_held_at_29_June-_2_July_2004_in_Sofia_University_Press_St._Klement_Ohridsky_Sofia_2009_pp.311-_324 Шопов Я. Й. (2007) Исторически и Археологически следи от присъствие на древните българи на територията на днешен Иран. - Доклади на юбилейната конференция по Иранистика в чест на 10-тата годишнина на специалността Иранистика в СУ “Кл. Охридски”.Avant-garde Research of Ancient Bulgarians, v.1, pp. 24-34 http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1303594/_._._._.1_.24-34_2007_ Шопов Я. Й.(2007б) Генетични изследвания за произхода на българите и близостта им с други народи. Авангардни изследвания на древните българи, т.1 (2), стр.3-47, (2007) http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1297628/_._._._.1_2_.3-47_2007_ http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1372907/_._._2007_._-_I http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1373037/_._._2007_._-_II http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1373253/_._._2008_._-_III http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1374209/_._._2007_._-_IV http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1374450/_._._2007_._-_V_ http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1374664/_._._2007_._-_VIII http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1374736/_._._2007_._-_IX Шопов Я. Й., Л. Цанков, Т. Ялъмов, Х., М. Мутафова, Азади, Г. Хнканосян, (2008) Сходни и еднакви топоними, хидроними и етноними в България и Иран. - Доклади на юбилейната конференция по Иранистика в чест на 10-тата годишнина на специалността Иранистика на Центъра по Източни езици и култури на “Св. Климент Охридски”,  Annali, v.15, 2-4, pp.104-115 http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/434454/Similar_and_Identical_Toponyms_and_Ethnonyms_in_Bulgaria_and_Iran._ Шопов Я. Й., Л. Цанков, Т. Ялъмов, Х. Азади, Г. Хнканосян, М. Мутафова (2009) Сходни и еднакви топоними, хидроними и етноними в България, Индия и Иран. - в: 20 години Индология в Софийския Университет “Св. Климент Охридски” -Доклади от международната юбилейна конференция на специалност Индология на Центъра по Източни езици и култури на “Св. Климент Охридски”, проведена от 30 юни - 2 юли 2004. в София. Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, стр. 311- 324. http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1297647/_._._._._._._._20_._2009_-_29_2_2004_._.311-_324 Хнканосян Г. (2002) Сходни думи в българския и персийския език.- Разширени резюмета на Националната научна конференция на тема: Древната Българска цивилизация –същност и  значение за формирането на старобългарската култура, 15  и 16 Февруари 2002г., София, стр 14-15. http://www.seedot.com/esf/historyconference.html






Гласувай:
3
0



Спечели и ти от своя блог!
1. atil - Защо няма коментари?паралел може ...
14.02.2012 01:29
Защо няма коментари?паралел може да се направи с румънския,руския,сръбския,руския език.Също и иранския,макар ,че повечето от тези народи не са били под турско робство.А някой може да "докаже" и тюркския произход на иранците,щом на нас ни "доказват" иранския или египетския..?
Нормалния човек ги вижда нещата такива каквито са и строи живота си по нормален начин.Лудия си строи пясъчни кули, комплексаря казва на черното - бяло а живота в страната лудите е един земен ад във вечен преход към нещо което винаги го няма..
цитирай
2. avitohol1 - паралел може да се направи с румънския,руския,сръбския,руския език.Също и иранския
16.02.2012 20:36
Да паралели могат да се правят с всеки език, но няма смисъл да се прави със славянските, защото те са добре изследвани от цели институти.
Ирански- предполагам, че имате предвид Фарси. Степента на сродство на прабългарския език с източно- иранските, западно- иранските и индо-иранските езици е определена с корелационен анализ на някои от тези езици с основите на българските фамилии (Шопов и др., 2002в). Корелацията е най-висока с източно- иранските езици и затова прабългарският език е отнесен към тази група езици. Съвременните изследвания, показват висока степен на корелация между източно - иранските езици (Шопов и др., 2002в и Ненчев, 2002) и фарси (Хнканосян, 2002, Мутафова и Мутафов, под печат) с древно - българските думи в съвременния български език. Голяма част от тези ирански думи не се срещат в турския език. Иранистите доказват (Фаюзи, 2004), че в българските речници нерядко персийски думи се дават като турски. Шопов, (1998, 2001), Шопов и др. (2002в), Ненчев (2002) и Хнканосян (2002) посочват, че ролята на турския език като вносител на персийски думи в българския е многократно завишена и надценена. Шопов (1998) цитира исторически факти, че българското влияние върху турския език е многократно по- голямо отколкото турското влияние върху българския език. Причина за това е исторически документираната (Симидов, 1900) традиция турците да се женят предимно за жени от поробените от тях народи (българи, перси, кюрди и др.).
Следователно етимологията на много думи смятани за турски трябва да бъде преразгледана (Ненчев, 2002) в светлината на твърдо установеният с генетичен анализ индо - ирански произход на българите (Димитров, 2002). Например широко разпространена е заблудата, че чорбаджия е турцизъм, но в турския език чорбаджи значи “обръщение към знатен християнин” или “капитан на еничарите” (Турецко- руский словарь, 1945), а българите са основния християнски народ в османската империя. Следователно чорбаджи е българизъм в турския език.
цитирай
3. avitohol1 - паралел може да се направи с иранския
16.02.2012 20:41
Ползвана литература:
Димитров Д. Ил. (2002) Пан- европейски генетически проект (Резултати и значение. Българска перспектива). Разширени резюмета на Националната научна конференция на тема: Древната Българска цивилизация –същност и значение за формирането на старобългарската култура, 15 и 16 Февруари 2002г., София, стр.6.
Мутафова M., Мутафов В. (под печат) Сходни и еднакви думи в българския и персийския езици. Присъствието им в нашия фолклор и собствени и фамилни имена.- Сборник доклади на Националната научна конференция на тема: Древната Българска цивилизация –същност и значение за формирането на старобългарската култура, 15 и 16 Февруари 2002г., София.
Персидско- русский словарь (1983) Москва, 60 000 думи.
Фаюзи Х. (2004) Персийски думи в българския език. СУ “Кл. Охридски”, ФКНФ, катедра Класически Изток, специалност Иранистика. Авангард Прима, София, 116 с.
Шопов Я. И. (1998) Изследванията на д-р Петър Добрев върху историята на прабългарите- в:- кн. “Царственник на българското достолепие”, ИК “Иван Вазов”, София, стр.179-183
Steingass F.J. (1892) Comprehensive Persian- English Dictionary.
цитирай
4. avitohol1 - Идеята на това изследване
16.02.2012 20:46
Идеята на това изследване е да се намери произхода на неславянските думи в българския език, които с лека ръка смятаме за турски и с всякакви средства се опитваме да изкореним от нашия език. Тези думи са безценно езиково наследство, криещи повече информация за древната история на българския народ, отколкото многотомните съчинения по българска история.
цитирай
5. atil - Не бях влизал доста време в блога. ., ...
18.02.2012 17:26
Не бях влизал доста време в блога..,ами така е ,да си спомним диалектите- живия език на народа,нали литературния език се формира на тяхна основа!?А те на каква основа го "формират"?Така мисловния израз чрез писменния език те на практика го осакатяват.Никой никога не е оспорвал езиковата ни принадлежност към славянската група,но защо славянобългарския език изкуственно трябва да се осакатява и "моделира"?!Той и без това е подложен на силен натиск в океана на днешната глобализацие...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: avitohol1
Категория: История
Прочетен: 149309
Постинги: 19
Коментари: 64
Гласове: 179
Архив
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031