Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.02.2012 18:52 - БЪЛГАРСКИ ДУМИ В ИНДИЙСКИЯ ЕЗИК!?
Автор: avitohol1 Категория: История   
Прочетен: 32672 Коментари: 4 Гласове:
11

Последна промяна: 29.12.2013 19:08

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Тук търсим произхода на неславянските думи в българския, които по навик смятаме за турски и изкореняваме от нашия език. Те са безценно езиково наследство, говорещо повече за древната ни история, отколкото трудовете по история на България и учебниците по които тя се преподава.           Сходни думи в български и индийския език хинди.
Основната част на това изследване беше направена чрез търсене на сходни думи в български и хинди в Карманный хинди- русский словаръ. (1958). В него намерихме 328 общи или сходни по значение и произношение думи в български и хинди (3,5 % от най- често употребяваните думи в съвременния  хинди). Тук привеждаме само някой примери от тези думи. Корелацията на българския със санскрит е многократно по-ниска. Това навежда на мисълта, че в хинди са останали следи от директни контакти на индусите с жив древно- български език. Хинди съдържа значително количество думи от ирански и санскритски произход (Рудин,1957). Докато иранизмите са внесени от директни контакти с жив език и ирански народи, санскритските думи навлизат прогресивно с ведическите текстове подобно на латинския в европейските езици. Използвани са речниците Shakespear (1834),  Карманный хинди- русский словарь, (1958) и Русско- хинди словарь, (1957). Те са съпоставени с известните, редките и остарелите думи в българския (Български тълковен речник (1973) Речник на редки, остарели и диалектни думи (1974), Български етимологичен речник (1971, 1979, 1986), Иванова Н., Радева П. (1985)).
Освен общите думи открихме 647 различни древно - български етнонима в Индия в географската информационна система (GIS) + 45 имена и синоними на 33 ведически или хиндуиски божества в българските имена и фамилии, или имащи функции, които се разбират на български по имената им (които са на санскрит). Имената на тези божества образуват 74 български фамилни имена, като някои са имат различни окончания запазвайки основата си (напр. Ганешкин, Ганеша и др.). Сумарно са открити 1020 общи по значение и произношение думи в българския език и хинди, древно български етноними, топоними и хидроними, ведически божества и други. Сходствата на думи в български и хинди могат да се разделят по степени на значимост и устойчивост на термините в езика. Най-висшето ниво по значимост са роднинските термини, защото те се пренасят от един език в друг само при директно смесване на двата народа. За изследване на сходните роднински термини в български и хинди търсихме 67 български роднински термини в хинди и още 11 избрани славянски, ирански, индо - арийски, угро - фински и тюркски езика. От тях в хинди намерихме 43 сходни думи (64%). С това хинди се нарежда на първо място (след урду) по сходство с българските роднински термини измежду всички съвременни официални езици. Два пъти по-ниско е сходството на тези термини със славянските езици на народи, с които са се смесвали остатъците от Волжките и Кубратовите българи (руски 36% и украински 32%). Сходството на роднинските ни термини с иранските езици е учудващо ниско (под 11%) предвид изключително високата им корелация (до 71%  за пушту) със старинните имена на професии в българския, запазени във фамилните ни имена (Шопов и др., 2002-в). Това показва, че роднинските термини се пренасят от един език в друг само при директно смесване на двата народа, а общият произход на езиците е от второстепенно значение за корелацията им. Това изследване ще бъде публикувано детайлно в отделна публикация. Тук може да видите малко примери за думи в хинди с еднакво звучене (като се вземат предвид звуковите потъмнявания) и значение в българския:   Хинди                              български, значение кхуб                                             хуб_ав кхуб сурат                                  хуб_ав сурат (външност) потна (намазана)                       потна лик (черта)                                 лик (черти на лице) туния                                          тънък веш (дрехи)                                вещ курта                                           курт_ка паджама (панталон)                 пижама патлун                                        панталон шалвар                                       шалвари шал                                              шал сандук                                         сандък гардан                                         шия (к. гердан- нашийник) грива                                           шия (к. конска грива) сарана                                         рана рух                                               дух кхана (къща)                             хан (къща за ядене) кхана (ядене)                            хан (място за ядене) дайра (кръг)                               дайре сандал (сандалово дърво)       сандал тава                                             тава дин                                              ден кхарч                                          харч пакет                                          пакет кхилли                                        хили се кхарч                                          харч урна (отделя се)                         сурна се лахар (порив на вятър)             лъха тикна                                          тикна (опира се на) тхопна                                        топна плаван                                        плаване пакана (пека)                             пека (к. пекана) пина (пия)                                  пийна ручи (апетит)                            руча (яде) карана                                        кара го да капна                                          трепери (к. капна от умора) тхокна (забива)                         втъкна тарапна                                      тръпна таник (малък)                           тънък (за бюджет) пхукна (духа)                             фукна, фучи бхагна (бяга)                             побягна лай (напев)                                лай (на куче)     Лингвистични бележки: Степента на сродство на българския и прабългарския език с източно - иранските, западно - иранските и индо-арийските езици е определена с корелационен анализ на някои от тези езици с основите на българските фамилии (Шопов и др., 2002в). Корелацията е най-висока с източно - иранските езици и затова прабългарският език може да се отнесе към тази група езици. Съвременните изследвания показват висока степен на корелация между източно - иранските езици (Шопов и др., 2002в и Ненчев, 2002) и фарси (Хнканосян, 2002, Мутафова и Мутафов, под печат) с древно- българските думи в съвременния български език. Голяма част от тези ирански думи не се срещат в турския език. Иранистите доказват (Фаюзи, 2004), че в българските речници нерядко персийски думи се дават като турски. Шопов, (1998, 2001), Шопов и др. (2002в), Ненчев (2002) и Хнканосян (2002) посочват, че ролята на турския език като вносител на персийски думи в българския е многократно завишена и надценена. Шопов (1998) цитира исторически факти, че българското влияние върху турския език е многократно по-голямо от турското влияние върху българския език. Причина за това е исторически документираната (Симидов, 1900) традиция турците да се женят предимно за жени от поробените от тях народи (българи, перси, кюрди и др.). (Например Филип Тотю е станал хайдутин, защото турци отвлекли за жена любимата му братовчедка). Така посочените езици навлизат в турския като майчини езици. Българите от малките селища са пазили ревностно езиковата си чистота, за да се предпазят от асимилация от турците (Симидов, 1900). Следователно етимологията на много думи, смятани за турски, трябва да бъде преразгледана (Ненчев, 2002) в светлината на твърдо установения с генетичен анализ източно - ирански произход на съвременните българи (Димитров, 2002). Като пример ще посочим широко разпространената заблуда, че чорбаджия е турцизъм, но в турския език "чорбаджи" значи “обръщение към знатен християнин” или “капитан на еничарите” (Турецко- руский словарь, 1945), а българите са основният християнски народ в османската империя. Следователно "чорбаджи" е българизъм в турския език.      Ведите са били разпространявани устно на ведически санскрит (McDonell,1976), който е синтетичен език, създаден от най-доброто от арийските  наречия след езиковите потъмнявания при преход на думи от иранските в индийските езици. Така езикът на арийците навлиза в езика на местното население и образува индо - арийските езици (хинди, непали и др.). Това ни дава основание да потърсим паралели на прабългарския и българския език от миналия век с тези групи езици. Това също показва, че прабългарите са били носители на ведическата религия в древни времена (Шопов и др., 2002-в).       При търсене на паралели между основата на българските фамилни имена и думи в хинди се оказа, че не само основите, но и суфиксите на фамилните имена съвпадат както по звучене и значение, така дори и по начин на употреба (Шопов и др., 2002-в). В резултат на усилената дейност на панславистите преобладаващата част от думите - основа на фамилните ни имена, са изчезващи или напълно изчезнали от езика ни за по-малко от 150 години. Те са обявени за турцизми и систематично и целенасочено са изваждани от българския език, под предлог за детуркизация на българския език. Самият процес на детуркизация води до отстраняването на много прабългарски думи, които са навлезли в турския език от българския или персийския език. Исторически документирано е, че "турците, за да разхубавят нацията си, са се женели за българки” (Симидов, 1900). Така от езика на жените и майките им в турския език навлизат много български  думи като майчин език. Звучи невероятно, но от около 2000 фамилни имена, означаващи професия или занятие има само едно фамилно име (Учителски), образувано със славянски суфикс –тел. Дори той обаче стои след санскритската дума учча. Това ни навежда на мисълта, че някой думи за професии в славянските езици са заемки от български.   Изводи Предложената разработка показва, че е необходим комплексен подход към изключително сложния въпрос за произхода на българския език и връзките му с други езици. Използването на сравнителен корелационен анализ и съвременни космически технологии (като GIS, генетични и др.) в спорните или малко изяснените зони позволяват да се открият нови, неподозирани резултати и да се преосмислят някои от досегашните схващания.     Ползвана литература: Donchev S. (1980) Cultural Relations Between India and Bulgaria. Studies in Indo- Asian Art and Culture, v.6, ed. by Lokesh Chandra, Published by the International Academy of Indian Culture, New Delhi, pp.51- 70. Карманный хинди- русский словаръ. (1958) Димшиц З.М. ГИИНС, Москва, 1080 с. McDonell A. (1976) Sanscrit Dictionary. Oxford, 1976 Ненчев Л. (2002) За някой неизменяеми думи в българския език и пущу.- Разширени резюмета на Националната научна конференция на тема: Древната Българска цивилизация –същност и значение за формирането на старобългарската култура, 15  и 16 Февруари 2002г., София, стр 11-12. http://www.seedot.com/esf/historyconference.html Рудин С.Г.(1957) Очерк фонетики языка Хинди. в: Русско- хинди словарь.  Бескровный В М. (ред.). 23 000 слов ГИИНС, Москва, 1257- 1376 с. Русско- Хинди словаръ. (1957) Бескровный В М. (ред.). 23 000 слов ГИИНС, Москва, 1376 с. Симидов Ф. (1900) Прочутият Филип Тотю войвода (наречен “хвърковатият Тотю”). По личния разказ и забележките на войводата. Русе, 1900 г, преиздаден от Издателство на ОФ, София, 1972 г., 424 с. Турецко- руский словарь (1945) 40 000 слов (под ред. В.А.Гордлевски). II изд., ОГИЗ, Москва,704 с. Shakespear J. (1834) A dictionary, Hindustani and English: with a copious index, fitting the work to serve, also, as a dictionary of English and Hindustani. 3rd ed., much enl. London: Printed for the author by J.L. Cox and Son: Sold by Parbury, Allen, & Co., Шопов Я. Й. (2001) Българската държавна традиция през вековете -  Разширено резюме от лекцията изнесена на “Българския ден” в Европейския Университет във Флоренция. сп. Авитохол, бр.14, стр. 43-45 http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/434443/Bulgarian_State_tradition_during_centuries_ Шопов Я. Й. и др. (2002) Компютърен анализ на фамилните имена в телефонния указател на София за издирване на редки и остарели думи от прабългарски произход. -Доклад на Националната научна конференция на тема: “2000: Приносът на Българите в Световната цивилизация”, 1- 2 ноември 2000 г., София. - сп. Авитохол, бр. 19, стр. 21 - 30. http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/427196/_ Шопов Я., и др. (2002б) Древната религиозна система на прабългарите и въздействието и върху религиите в средна Азия. Разширени резюмета на Националната научна конференция на тема: Древната Българска цивилизация –същност и значение за формирането на старобългарската култура, 15 и 16 Февруари 2002г., София, стр. 8. http://www.seedot.com/esf/historyconference.html Шопов Я. Й. (2003) Мадара и Мадарския конник- произход и значение на топонима Мадара.-Изложение изнесено на кръглата маса “Мадарският конник” на 22 Март 2003 г, Исторически факултет на Софийския Университет “Св.Кл.Охридски”, Авангардни изследвания на древните българи, т.1 (1), стр.40-44, http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1297014/_-_._._._B.A._M.Sci._PhD_P.D.F._YYShopov_at_Yahoo.com http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1297014/_-_._._._B.A._M.Sci._PhD_P.D.F._YYShopov_at_Yahoo.com ШоповЯ. Й., идр., (2005) Сходнидумиистариннитерминивбългарскиихинди - Произход и значение. - в: 20 години Индология в Софийския Университет “Св. Климент Охридски” -Доклади от международната юбилейна конференция, проведена от 30 юни - 2 юли 2004. в София. Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, стр. 49-65 http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1303515/_-_._._._._._._20_Years_Indology_in_Sofia_University_Proceedings_of_the_International_Conference_held_at_29_June-_2_July_2004_in_Sofia_University_Press_St._Klement_Ohridsky_Sofia_2009_pp.311-_324 Шопов Я. Й. (2007) Исторически и Археологически следи от присъствие на древните българи на територията на днешен Иран. - Доклади на юбилейната конференция по Иранистика в чест на 10-тата годишнина на специалността Иранистика в СУ “Кл. Охридски”.Avant-garde Research of Ancient Bulgarians, v.1, pp. 24-34 http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1303594/_._._._.1_.24-34_2007_ Шопов Я. Й.(2007б) Генетични изследвания за произхода на българите и близостта им с други народи. Авангардни изследвания на древните българи, т.1 (2), стр.3-47, (2007) http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1297628/_._._._.1_2_.3-47_2007_ http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1372907/_._._2007_._-_I http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1373037/_._._2007_._-_II http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1373253/_._._2008_._-_III http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1374209/_._._2007_._-_IV http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1374450/_._._2007_._-_V_ http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1374664/_._._2007_._-_VIII http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1374736/_._._2007_._-_IX Шопов Я. Й., Л. Цанков, Т. Ялъмов, Х., М. Мутафова, Азади, Г. Хнканосян, (2008) Сходни и еднакви топоними, хидроними и етноними в България и Иран. - Доклади на юбилейната конференция по Иранистика в чест на 10-тата годишнина на специалността Иранистика на Центъра по Източни езици и култури на “Св. Климент Охридски”,  Annali, v.15, 2-4, pp.104-115 http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/434454/Similar_and_Identical_Toponyms_and_Ethnonyms_in_Bulgaria_and_Iran._ Шопов Я. Й., Л. Цанков, Т. Ялъмов, Х. Азади, Г. Хнканосян, М. Мутафова (2009) Сходни и еднакви топоними, хидроними и етноними в България, Индия и Иран. - в: 20 години Индология в Софийския Университет “Св. Климент Охридски” -Доклади от международната юбилейна конференция на специалност Индология на Центъра по Източни езици и култури на “Св. Климент Охридски”, проведена от 30 юни - 2 юли 2004. в София. Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, стр. 311- 324. http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1297647/_._._._._._._._20_._2009_-_29_2_2004_._.311-_324 Хнканосян Г. (2002) Сходни думи в българския и персийския език. - Разширени резюмета на Националната научна конференция на тема: Древната Българска цивилизация –същност и значение за формирането на старобългарската култура, 15  и 16 Февруари 2002г., София, стр 14-15. http://www.seedot.com/esf/historyconference.html   http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1303515/_-_._._._._._._20_Years_Indology_in_Sofia_University_Proceedings_of_the_International_Conference_held_at_29_June-_2_July_2004_in_Sofia_University_Press_St._Klement_Ohridsky_Sofia_2009_pp.311-_324    









Тагове:   парти,   траки,   Африка,   македония,   китай,   Монголия,   археология,   обичаи,   иран,   Акад,   казахстан,   Узбекистан,   Кавказ,   Ирак,   народ,   непал,   Ливан,   Генетика,   македонци,   Афганистан,   кюрди,   Осетия,   Махабхарата,   антропология,   Мала Азия,   Средна Азия,   Таджикистан,   хуни,   българи,   херодот,   санскрит,   Русия,   египтяни,   Европа,   Готи,   Балкани,   скити,   Турция,   гени,   Пакистан,   история,   дуло,   зороастризъм,   исторически,   албанци,   Индия,   гот,   баски,   генетични,   Кипър,   земеделци,   Сирия,   пакистанци,   келти,   персиа,   персийка,   арменци,   иракчани,   ДНК,   касти,   археологически,   Ирански,   Киргизстан,   палестинци,   Етиопия,   Близкият изток,   румънци,   потопа,   прабългари,   хазари,   Таркан,   арийци,   веди,   Шумер,   Волжска България,   Синди,   генетична,   Памир,   хиндуистки,   сармати,   Каспийско море,   хромозоми,   днк изследване,   персеполис,   сасаниди,   индуси,   генетичната,   митохондрии,   будистки,   Мидийци,   Велика Булгария,   балти,   Палеолит,   осетинци,   уйгури,   Сардинци,   индоевропейци,   Персимитология,   узбекистанец кушанско царство,


Гласувай:
12



Спечели и ти от своя блог!
1. gocho52 - Така е.
16.02.2012 19:07
Индийски думи в българския език има.
Защото той е индоевропейски.
цитирай
2. panazea - Само на български може да се преведе наименованието на Самстрита ,
16.02.2012 19:28
защото е скрит самия в себе си .
Колко смешно звучат английско говорещи автори , като се опитват чрез техния изкуствен език да преведат значението на самскрита . Даже някои го пишат Санскрита , щото не са проверили как се изписва с древните букви .
Панацея
Провери : Самскрита Барата
цитирай
3. avitohol1 - Индийски думи в българския език има, защото той е индоевропейски.
16.02.2012 19:40
Да, индоевропейски е, но с повечето езици от тази група нямаме директно съвпадение на 1020 думи. На едно обсъждане в Софийския университет питах един индийски професор по славистика, който е женен за българка дали му е направило впечатление, че има твърде много общи по звучене и по значение думи в български и хинди. Неговият отговор беше: “ООО ДА, ТЕ СА НАД ХИЛЯДА, ПРИ ТОВА НЕ СА СЛУЧАЙНИ, А СА НАЙ-ВАЖНИТЕ - ТЕЗИ СВЪРЗАНИ С ДОМА, РОДА И СЕМЕЙСТВОТО. ТОВА СА ТАКИВА ДУМИ, КОИТО НЕ СЕ ПРЕДАВАТ КАТО ЧУЖДИЦИ ОТ ЕДИН ЕЗИК В ДРУГ. ВСИЧКИТЕ ВИ РЕДКИ РОДНИНСКИ ДУМИ СА СЪЩИТЕ В ХИНДИ. ГЛЕДАЙКИ НАС, ИНДИЙЦИТЕ СЕГА ВИЕ ВИЖДАТЕ ВАС ПРЕДИ ДВЕ ХИЛЯДИ ГОДИНИ. ДОКАТО ВИЕ СТЕ МНОГО ВЪЗПРИЕМЧИВИ КЪМ КУЛТУРНИ ЯВЛЕНИЯ, ИНДИЙЦИТЕ СА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО КОНСЕРВАТИВНИ И НЕ СА СИ ПРОМЕНИЛИ ОБИЧАИТЕ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ 2000 ГОДИНИ”
цитирай
4. avitohol1 - Умолявам коментиращите да се придържат към културен тон
16.02.2012 19:51
Умолявам коментиращите да се придържат към културен тон и да не се отклоняват от темата. Критиката е добре дошла, но нека бъде градивна, т.е. да се посочат неспоменати факти и да се цитират заглавия на научни работи, авторите им и линковете към публикациите (ако има такива).

Предварително благодаря за коректността!
цитирай
цитирай
5. avitohol1 - Само на български може да се преведе наименованието на Санскрит
16.02.2012 20:11
Санскрит е синтетичен език (подобен на ЕСПЕРАНТО), който е съставен от наречията на ведическите племена. Те са донесли ведите в Индия и са ги разпространявали сред местното население само в устен вид, защото ведите са алегорични текстове и не са били разбираеми в писмен вид. Ведите са били записани едва в 1 век след Христа на ведически санскрит, който е възникнал от смесване на наречията, на които са били разпространявани те. По това време вече в Индия никой не е говорил на тези наречия. Първо ведите са били забранено (скрито) знание и е било разрешено да ги слушат и разучават само на висшата каста на Брахманите в Индия. За това Г. С. Раковски смята, че думата санскрит идва от “само скрит”. Неговата теза се подкрепя и от името на една от ведите “самаведа”, като думата “веда” означава знание на санскрит, от където идват нашите думи “сведение”, “сведущ” и т.н.
цитирай
6. gocho52 - Съгласих се...
16.02.2012 20:28
Притчата в Панчатантра за чакалката , която вървяла зад бика, като чакала да му падне торбичката щото се клатела....кореспондира точно с една българска ...за лисицата , която вървяла след коча ...
цитирай
7. avitohol1 - Идеята на това изследване
16.02.2012 20:48
Идеята на това изследване е да се намери произхода на неславянските думи в българския език, които с лека ръка смятаме за турски и с всякакви средства се опитваме да изкореним от нашия език. Тези думи са безценно езиково наследство, криещи повече информация за древната история на българския народ, отколкото многотомните съчинения по българска история.
цитирай
8. avitohol1 - Съгласих се...
16.02.2012 21:35
Да- Десислава Петкова ни обясни на хинди (индийски) какво значи израза “Дилмано, дилберо” от известната народна песен на Международната юбилейна конференция на специалност Индология на Центъра по Източни езици и култури на “Св. Климент Охридски”. Тя твърдеше, че малкото име Дилмана означава приятелка, а дилберa - любима на хинди. Малко по-сдържана трактовка е публикувала в доклада си (Петкова, 2009). В същност на хинди “дил манна” означава “склонна да задоволява желания”, а “дил-бар”, т.е. дил-бер, като се вземат пред вид езиковите потъмнявания (Шопов, и др., 2005) означава “любима” (Shakespear, 1834). Интересното е, че в случая този добре известен български народен израз е абсолютно неразбираем за нас, а е ясен на хинди. Петкова (2009) дава десетки подобни примери.

Използвана литература:
.Петкова Д. (2009) Думите са птици (поглед върху общите думи в български език, хинди и фарси) в: 20 години Индология в Софийския Университет “Св. Климент Охридски” -Доклади от международната юбилейна конференция на специалност Индология на Центъра по Източни езици и култури на “Св. Климент Охридски”, проведена от 30 юни - 2 юли 2004. в София. Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, стр. 304- 310.
Шопов Я. Й., и др., (2005) Сходни думи и старинни термини в български и хинди - Произход и значение. - в: 20 години Индология в Софийския Университет “Св. Климент Охридски” -Доклади от международната юбилейна конференция, проведена от 30 юни - 2 юли 2004. в София. Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, стр. 49-65
http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1303515/_-_._._._._._._20_Years_Indology_in_Sofia_University_Proceedings_of_the_International_Conference_held_at_29_June-_2_July_2004_in_Sofia_University_Press_St._Klement_Ohridsky_Sofia_2009_pp.311-_324
Shakespear J. (1834) A dictionary, Hindustani and English: with a copious index, fitting the work to serve, also, as a dictionary of English and Hindustani. 3rd ed., much enl. London: Printed for the autho
цитирай
9. анонимен - към и за българския език
16.05.2012 11:01
Мисля, че е излишно да привеждам мотиви по въпроса защо повдигнах темата - "Спасете Българският език -той е духовно наследство" (на сайта indigota.com).
Но трудното е с целите и резултатите. Цели: да привлека вниманието върху проблемите с българския език и да предизвикам обсъждането им с надеждата, че в процеса на обсъждане ще станат явни допусканите грешки, а съответно и мерките за тяхното отстраняване. Правя това с желанието, или по-скоро с надеждата: обсъждането да не е просто "говорилня", а да "валят" предложения с практическо приложение - две неща, които не подлежат на контрол.

По стечение на обстоятелства попаднах в България на 5 год., без да знам ни дума български, сама, и заобиколена от непознати, сред които нито един, който да знае и дума италиански. С други думи: научаването на езика, за мен беше въпрос на оцеляване. Разбирах, че за да започна да уча езика, трябва да започна от някъде и тъй като нямаше как да е от началото,оставаше да започна от това, което вече знам, колкото и малко да е то - и да търся съответствия в българския език. Но на каква база бих могла да определя дали едно нещо съответствува на друго.Не зная кой и кога беше посадил в мен убеждението, че всяко слово има свой определен и неизменен смисъл, и само показва или подсказва с кое слово може да се свърже - но предполагам,че е бил скъпият ми дядо. Търсейки съответствия, вниманието ми привлякоха глаголите. Нямах проблеми със съответствията на глаголите от 1-во и 2-ро спрежение (от итал.език), но имах такива с глаголите от 3-то спрежение. Потърсих помощ от учителите - да ми обяснят съответствията за 3-тото спрежение. Отговориха ми, че няма и не може да има съответствия, поради различията в езиците: в българския напр. няма спрежения. Реших че: или не съм задала правилно въпросите, или не съм задала правилните въпроси. Следващите ми опити, започващи с " не разбирам...", бяха прекъсвани с "няма и как,защото не си българка"или "Ти, какво-ще учиш българите на български ли?" А аз- исках само да знам, а пък... не знам това,което не разбирам. Оставаше ми да се оправям сама, както и доколкото мога.
Изтъквам този факт, само за да поясня, че изучавах български на базата на сравнения. В процеса на изучаване, неминуемо ми правеха впечатление прилики и разлики, или неща, които считах за лесно разбираеми или не. По този начин натрупвах практически опит. Искам да споделя именно този практически опит и изводите, до които той ме доведе, защото и досега мисля,че понякога нещата гледани от страни - се виждат по-добре.


Разсъждавах: Действието се изразява чрез глагол.
В италианския - глагола е част от инфинитива. Инфинитива показва какво е действието, а глагола - кой го извършва. Няма как да не е вярно, след като се изричат и се пишат с една и съща дума, от която се маха само една сричка. Нещо като - измежду тези, които тренират един и същи спорт да се избере един за представител.
Да, ама в българския няма инфинитив, т .е. не е част от...нещо...
По-малката част от нещо, е подобна на това нещо- както трохите и хляба. Но, когато не е част от нещо...то не е подобно...то е различно.
Но...подобно на какво, или различно от какво.Все едно от какво, щом са различни, не-подобни - то как...едното изразява другото. Имаше моменти и на отчаяние: Питам как се нарича действието - ами, действие; а конкретно действие, но общо за всички - не ме разбирали; и инфинитив - няма...И аз не разбирам. Определението е от българската граматика и е очевидно вярно - за италианския. Даже не само за италианския, а за всички езици с инфинитив. От една страна:
щом двата езика са толкова различни - би трябвало, да не е вярно.
От друга страна: щом е вярно за един, даже за няколко езика- по- вероятно еда е вярно, но... по каква логика !

По-късно, когато вече бях сигурна кое е инфинитива и си поизясних глаголите от 3-то спрежение, приех че: така както съществуват морални, т .е. неписани закони, така могат да съществуват и неписани граматични закони. През ученическите ми години проверих глаголите по реда им в речника и бях установила двадесетина неправилни глагола - общо за трите спрежения. Допускам да има още няколко, защото, едва ли речника, с който работих е бил най-пълният. Не си спомням и в какъв ред бях номерирала спреженията, но помня, че за едно бях намерила само три изключения (неправилни глаголи), за другото 10- 12, a за третото - май бяха 5 - доста по-малко от италианския.

Предлагам на Вашето внимание, следното

Инфинитив (infinitiv) означава букв. неограниченост и дава най- обща представа за извършваното действие, без да дава указания за извършителя на действието(лице и число) - което би било вид ограничение, изключващо възможността за извършване на действието от друг евентуален извършител; и неограниченост по отношение на време иобзщо (изразявано чрез глаголните времена).

четене, обичане, учене, вярване, знаене и т. н.

Да проверим отговарят ли на условията от определението:

1.Да дава най- обща представа за извършваното действие.
Дават ли представа за извършваното действие -Да
2. Тази представа най- обща ли е:
Кой извършва действието - не е ясно
Кога, по кое време се извършва действието - не е ясно
Тази представа най- обща ли е - Да

Инфинитивната форма на глаголите в българския език можем да открием или определим с изразите: "да поговорим за..." и " става въпрос за...". Техен белег, знак е наставката (суфикса) "-не".
Ако, от инфинитивната форма се отнеме наставката,се получава глагола, напр.:
четене - "не" = чете (спрежение на -Е)
бягане - "не" = бяга (спрежение на -А,-Я
обичане - "не" = обича (спрежение на -А,-Я
пеене - "не" = пее (спрежение на -Е)
стреляне - "не" = стреля (спрежение на -А, -Я
Виждате ли колко лесно- на пръв поглед се определят две от спреженията, направо от инфинитивната форма, без да се търси 3 л.ед. ч., защото са предназначени да улеснят начинаещите, които все още не могат да спрягат глаголи.Дори едно три годишно дете може да разбере, че както се казва бягане, но без да казва "-не"то, а само бяга - е правилно, и се казва: той бяга,тя бяга,то бяга. По-късно му се обяснява, че се казва глагол и т. н.
Ако за определяне на спреженията не се използва инфинитивната форма, a 3 л.ед. ч. - се получава "обърната" логика: детето ще трябва първо да може да спряга глагола, за да определи 3 л.ед. ч.. Спреженията са групиране на глаголите с еднакво спрежение за да улеснят - да трябва да се запомнят само едни окончания за цялата група, а групите са само три. Сега, нали разбирате ли защо толкова държах на инфинитива, при положение, че тогава нямаше бълг.-ит. речници.
В българския език обаче, едно от спреженията - "на -И", не се вижда от пръв поглед:
вървене - "не" = върви
правене - "не" = прави
Налага се да се запомнят, но пък са най-малкaта група глаголи, мисля че с три изключения.
Сега,след като се уверихме,че инфинитивната форма на глаголите е:четене, обичане, учене, вярване, знаене, вървене и т. н.да поразсъждаваме върху глагола.
Според правилото:
се получава следното: действието четене се изразява чрез "чета" т .е. "чета" изявява действието четене.
Това, по принцип - е вярно: когато чета - аз изявявам действието четене,т .е. правя го видимо, забележимо, реално. От друга страна: щом "чета"е глагола, a "Действието се изразява чрез глагола", то, чрез "аз чета" съм единствения който изявява или може да изяви действие общо за всички - доста изглежда доста нелогично.
Да за почнем от другия край: "глагол - показва какво действие се извършва и кой го извършва" - вида действие и извършителя; "действие - показва възможност за извършване на определен акт от всички" - всички могат (имат възможност да се научат) да четат. Всички е неопределена форма и е логично да се изразява чрез неопределена форма - всеки,някой - неопределени форми(3л.ед.ч.).
Да потърсим доказателства:
1. Получаването на 3л.ед.ч.от инфинитива и
във форма, разкриваща спреженията - пряко доказателство.
2.При спрягане на глаголите, напр. на глагола "чете" в сегашно време, окончанията са (-а, -ш, -, -м, -те, - т ) Прави впечатление липсата на окончание за 3-то л.ед.ч.
Но, защо липсва ?
Според правилото,че глаголът уточнява кой извършва действието:
Ако глагола в (3-то л.ед.ч.) има окончание - ще изразява нечие действие (на определено лице) и няма да може да изразява действието чрез неопределените си форми или ще получи двойна роля, която ще изиска други начини за разграничение - косвено доказателство.
Наличието и на пряко, и на косвено доказателство считам за достатъчни.

Съвсем наскоро узнах за въвеждането на спрежения в българския език. Простете ми, но мисля, че бъркотията е станала още по-голяма или е на път да стане. Мисля така, защото всяка приета грешка - рано или късно се изявява и създава хаос.
Приета грешка виждам в начина на определяне на спреженията. Логично е те да бъдат определяни на базата на глаголите - води до три простички, дори не определения, и до няколко изключения.
Определянето на спреженията на базата на някоя глаголна форма ще доведе до едно многократно разделяне на групи, подгрупи, междинни и/ или комбинирани групи. Тези нарастващи на брой групи, ще изискват нови критерии за разграничаване, а те пък - ново делене и т. н. Най- накрая всеки глагол ще образува своя отделна група. Защо? Защото глаголите, затова и са разпределени в три спрежения - заради разликите във формите им - и с това разделянето им е приключило. Всяко следващо деление ще се нуждае от нови критерии - в опити да установят и следват логика, която липсва.
Копирам:
Видове глаголи - © РОДОВО НАСЛЕДСТВО - Eзиков раздел
Обикновено глаголите, чийто корен завършва на съгласна са от ІІ спрежение
Примери: вървя, говоря, правя, ходя, работя, мисля и т.н.
Изключения: дремя, капя, къпя, хапя, щипя са от І спрежение
Глаголът ям е от І спрежение и се спряга с корен яд- , към който се добавят окончанията за І спрежение ( с изключение на 1во лице ед. ч.). Формите са следните
.. Някои глаголи, които имат корен на съгласна са в І спрежение
2.. Някои глаголи, които имат корен на съгласна са в І спрежение
Повечето глаголи, завършващи на -жа, -ча или -ша не са от І спрежение. Има няколко изключения: мажа, режа, стрижа, дъвча, плача, бърша, реша , които са от І спрежение
Останалите глаголи, завършващи на -a (-ба, -га, -да, -за, -ка, -на, -ра, -та, и др.) са от І спрежение.
Примери: чета, пиша, мога.
За да се спрегнат тези глаголи към корена на думата трябва да се добавят окончанията на І спрежение
Глаголи, чийто корен завършва на гласна спадат към І спрежение
Примери:: зная, живея, пия, плюя, влияя
Изключения: Глаголи, чиято коренна гласна е -о са в ІІ спрежение: безпокоя (се), боя се, броя, доя, кроя, стоя, строя
Глаголи, завършващи в първо лице единствено число на –м (-ам, -ям) са от ІІІ спрежение
Примери: искам, обичам, обиждам, забравям, променям.
Изключение:ям е от І спрежение
1. Глаголи, завършващи на -ам

Потресена съм. Нямам думи. Простете ми, но това е: Безумие спрямо българския език и Престъпление спрямо българските деца.
Моля всички ви: Спасете българския език - той е духовно наследство, но... първо спасете децата на България от това мъчение, за да има кой - да желае да го говори.
За Бога! А всичко е толкова простичко !



Какво мисля за проблемите в образованието изобщо и по- специално за проблемите с българския език:

I. Наскоро прочетох за група глаголи в Санскрит, който се състои само от един единствен глагол- и то,отдавна излязъл от употреба. Но можем да научим за него днес - той съществува, съхраняван през вековете. Прави впечатление отношението на древните към езика - като към нещо свято, като към закон. Мисля дори, че те, така и са го възприемали - като закон, който следва да се изучава, за да се разкрие вътрешната му логика и закономерностите, според които се развива. За да може да се проследи това развитие - се пазело всичко,а за да може да се развива - са избягвали да му пречат. Намесвали се рядко, a промените били точни, кратки и ясни. Неизчерпаема е мъдростта на времето.

Мисля, че езиковата реформа в началото на XX в.- като пряка и изкуствена намеса в българския език е причината за днешната бъркотия, а тя - ново доказателство,че всяка приета грешка, рано или късно се изявява и създава хаос.
До реформата,българският език - дефинирано или не - е принадлежал към т.нар. ергативни езици. Реформата приема нововъдения, които се явят ограничения именно на тази "ергативност" - и езика, лишен от възможността за развитие в тази посока, насочва развитието си в посока, в която не среща препятствия: в случая се оказва "глаголната система". Защо точно тя; дали тя дава възможност за компенсации: има ли други причини и какви - са въпроси и теми на бъдещи изследвания.
Сега, важното е да вземат бързи и адекватни мерки - за да се осигури на езика възможност за развитие в посоката, която вече е поел, в противен случай ще поеме в друга - нова посока, където има свободно пространство за развитие, само че : "глаголната система" ще бъде разбита. А, какво е език, без една от двете си "главни" части на Речта? Май това, може да обясни и все по-честите случаи на употреба на междуметия в говоримата реч.


II. Реформи и/или законопроекти за език - на мен лично, ми изглеждат като: "Дайте да приемем Закон за - спазването на закона".
III. Уточнение, не на "предикатно семантично-синтактическа основа", а на базата на здравата и естествена логика, присъща на човешките същества по рождение - означава: внасяне на точност, привнасяне на точност; нарастване на степента на точност - с цел да се установи конкретен или единствен обект или факт -съответстващ на истината.
Поради различните цели (обект,факт; степента на точност)
има няколко начина за извършване на уточнение - без смяна и със смяна - (независимо дали уточнението се извършва наум или в устен и писмен вид). Естествено е в уточнение извършвано "наум" или в "устен" вид - да не е официален, a в "писмен"-ия вид - поставянето на дата е задължително.
Например:
1. без смяна:
Установих, съществуването на неизвестно досега явление (описание). Начам го с името---- (давам му име).
в "писмен" вид - дата
Установих нуждата от понятие или термин, който да изразява (това и това), на (това) онование и по (тази) причина. Въвеждам понятието (име), което означава (съдържание).
в "писмен" вид - дата
2. със (чрез)смяна:
Установих, че лицето, което считах за: (Иван), всъщност е (Драган). Затова от днес: (дата), ще го считам за: (Драган).
в "писмен" вид - дата

Смятах,че (съдържание/описание) това коетовиждам на хоризонта е планина (име 1), но един ден отидох да проверя и у станових, че всъщност е само хълм (име 2). Затова от днес - ще го считам за хълм (име 2).
в "писмен" вид - дата

Дори не според логиката, а според опита от практиката: когато едно място изглежда разхвърляно,то се оправя чрез подреждане, започващо от единия край (по възможност- началото) и чрез махане на излишните неща, а не чрез внасяне и поставяне на още неща или чрез подреждане от средата или пък оттук-оттам.

IV.Образованието
Вече изразих отношението си на преклонение пред мъдростта на Времето.Указанията, Критериите и Стойностите са ни посочени от Древните. А доказателство, за тяхната сила и истинност, е самото им просъществуване и до днес: защото само истинските неща съществуват неизменни и вечни. Не-истинните: рано или късно престават да съществуват - не издържат проверката на Времето.
Резултати, издържали проверката на Времето:са плод на Опит, натрупан на базата на Критерии и Стойности, които спокойно можем да приемем - поради очевидността на резултатите до които водят.
И знаете ли кое възхитителното:
Ръководели се от много принципи (постулати) : "Няма самоцелно знание" или "Всяко знание- трябва да даде плод" и съзнателно търсели приложение за всяко знание във всички сфери и на живота, и на науката. Кагато имали идеи за възможно приложение - обсъждали всяка идея, като първо проверявали дали не нарушава някой принцип. Има описан случай на отказване от "блестяща" идея-поради нарушаване само на един принцип. При изследване на резултати, нерядко се оказвало,че най-добрите резултати са плод на някоя невзрачна идея- приета преди време поради липса на по-добра и като ненарушаваща принципите.
Тази древна цивилизация е базата на която възникват езиците от индо-европейската група, между които е и българския език. Очевидно, пряката връзка на България с тази древна цивилизация, са прабългарите -дошли от тези земи.Остановили се на територията на днешна България и в ролята им на управляващи, е логично да са наложили езика си. В последствие, в качеството им на малцинство от съставна нация, нямало как да не допуснат навлизането в употреба на думи,употребявани от другите народностни групи - но езикът си останал ергативен до миналия век.
Малко ме учуди твърдение, че ергативните езици били нелогични. Има показан пример, но само в превод, без оригинала. Жалко- няма как да проверим дали е вярно.Та,от този пример не било ясно, кой кого блъснал. Санскрит, като ергативен език, предполагам, изглежда не-логичен за някой, очакващ от него своята логика или опитващ се да превежда, преди да е изучил всичките правила в граматиката. Дали обаче, действително е нелогичен - могат да ни кажат г-н Бюлер и г-жа Кочергина. Аз лично, съм по склонна да мисля, че не е нелогичен, на следното основание: Горепосочените две личности, се справят с преводите - не личи да не им е ясно, а същото важи и за преводачите на " Махабхарата" и "Рамаяна". Не мога да твърдя не знам със сигурност - затова няма да взема отношение по въпроса.

Знам обаче, че на този език, преди столетия учели:

1. "Не-причиняване вреда на нищо, най-вече на чувстщите създания и по никакъв начин - чрез думa, мисъл или действие"
2. "Придържане към Истината"
3. " Езикът има своя логика"
4. "Всяко нещо породено от необходимост, потребност е логично"
5. " Всяко нещо, имащо причина, предназначение и цел - е логично и създадено"
6."Недоказано знание - не е знание"
7. "Всички неща са дву-посочни"
8."Всички неща са взаимо-свързани"
9. "Всички неща са едно цяло"
10."Всичко е отношение и въпрос на отношение"
11. "Няма неприложимо знание"

Да поразсъждаваме върху тези указания:

Говорим за образование и за език, така че да започнем от т. 3:
" Езикът има своя логика"
Думите се създават и са създадени - т .е. не са плод или резултат на случайност. А щом са съзнателно създадени - те имат причина, предназначение и цел.
1. Първоначален (подготвителен)етап: създаване на думите:
Всяка отделна дума, първоначално се създава поради необходимост да се обозначи нещо, т .е. по причина - необходимост. Предназначение: да обозначи това нещо - име или действие, т .е. да му даде име, да го нарече. Цел - да отличи, да разграничи: име от име; действие от действие и име от действие.
2. Основен етап: създаване на слово, реч:
Причина - необходимост от образуване на изрази, фрази носещи смисъл, т .е. по причина - необходимост.
Предназначение (на Вече създадените думи) - носейки смисъл, да пренасят смисъл, т .е. така съчетани - да имат смисъл.
Целта - пряка цел: възможност за изразяване на мисъл, не-пряка цел:възможност за общуване.

Така, по пътя на логиката става очевидно, че: всяко нещо създадено по причина и с предназначение - обязателно има и цел, което е доказателство за логика (вярна или не: в зависимост от резултатите - доколко съответстват на целта) т .е. има логично-обусловена основа. (т.4)
Следстевие: " Всяко нещо, имащо причина, предназначение и цел - е логично и създадено" - служи за мярка, критерий за разграничаване на създадените неща от породените неща (възникнали по/от самосебе си). Не-създадените неща нямат предназначение и цел и са плод (или в резултат) най-често на случайна причина. Впоследствие обаче, могат да послужат за някаква цел, т .е. по косвен път да придобият предназначение. Следствие: Не изграждайте отношение към нещо, на база различие ( в случая:Не изграждайте отношение (негативно) към нещо, на база различен произход. (т.9;т.1;т.10;т.8)

"Всички неща са дву-посочни" - навътре и навън: да изразява мисли, да приема мисли. Резултат - общуване, т .е. обмен на мисли (т.7) Следствие: изграждане на отношения (т.9)

"Недоказано знание - не е знание" - Следствие:(навътре и навън) "не приемайте " на доверие" и "не твърдете"(т.2;т.1;т.9)

Така, се вижда как постулатите сами се свързват един с друг, взаимно се доказват, обясняват и допълват, изграждайки една и единна система, приложима при всякакви случаи и ситуации. Система,предназначена да служи на хората по-лесно да спазват т1.и т.2,а резултатите от приложението на тази система, са издържали проверката на Времето.


Със сигурност знам, че на един друг ...такъв език, преди време пеели:
"Де се е чуло видяло, син баща вързан да кара..." , но и

"Син маайсе думаше: мале ма..."

И чувам в тези песни стихотворната стъпка,ритъма на "Махабхарата" и "Рамаяна", достигнал до нас през вековете и разпознавам същото онова - древното... неизменното: "мале ма", нежното .... умилителното: майчице моя - изява на отношението на древните към майката - даряваща живот.
Пред мъдростта на Времето
Пред неизменността на Истината
Пред Извора на Живота
Поклон

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: avitohol1
Категория: История
Прочетен: 269780
Постинги: 19
Коментари: 67
Гласове: 200
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031