ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ И САСАНИДСКАТА ДИНАСТИЯ В ПЕРСИЯ, ИРАН

доц. д-р Я. Й. Шопов- Институт по древни цивилизации.

Най-новите, но най-загадъчни български следи в Иран идват от Сасанидския период. Този археологически пласт изобилства с еднакви символи на държавната власт при сасанидските и партнянските императори и българските канове (фиг. 3-6). Общият символ е диадема от 2 гофрирани ленти с формата на голяма мартеница. Тя е завързана отзад на короната на кановете от Волжска  (фиг. 5) и Дунавска България (фиг. 6) и на короните на Сасанидските  (фиг. 3) и дори на Партнянските императори  (фиг. 4). Символизира божественост и царска власт. В Иран се връчва на царя от бог Ахура Мазда при коронясването му. Нещо повече - в гроба на кан Кубрат са намерени 2 блюда с изображения на Сасанидския император Шапур велики (Добрев, Добрева, 2001). Това навежда на мисълта, че Сасанидската династия и рода Дуло са родствени, ако не идентични династии. За това има нужда от допълнителни изследвания за установяване на родствените им връзки.

http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1303594/_._._._.1_.24-34_2007_

фиг. 1. Форма на короните на Сасанидските императори по Matheson (2001).

http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1303594/_._._._.1_.24-34_2007_

фиг.2. Форма на короните на Партнянските императори по Matheson (2001).

 

фиг. 3. Изображение на български кан от Волжска България върху съд намерен в с. Луковка, Пермска област (Луконин, 1977). От короната на кана стърчат две ленти с формата на мартеница както от короните на Сасанидските императори. Короната му наподобява на долната част на короната на Шапур I (фиг.3). http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1303594/_._._._.1_.24-34_2007_

фиг. 4. Изображение на български кан върху съд от съкровището на Аспарух. От шлема на кана висят две ленти както от короните на Сасанидските и особено на партнянските императори. Шлемът на българския кан е опростен вариант на короната на Партнянския император Вологасес II (фиг. 4.f). http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1303594/_._._._.1_.24-34_2007_

 

http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1303594/_._._._.1_.24-34_2007_

фото 1. Фриза на Шапур велики в Накш-е Ростам (260 г. сл. Хр.) изобразяващ залавянето на римския император Валериан. Върховният жрец на Шапур велики (крайният в дясно) носи мартеница (ляво горе).

(сн. Я. Й. Шопов)

 

http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1303594/_._._._.1_.24-34_2007_

фиг 6. Зарисовка на фриза на Шапур велики в Накш-е Ростам (260 г. сл. Хр.) изобразяващ залавянето на римския император Валериан по Saidi (2001). Върховният жрец на Шапур велики носи мартеница.

На един от Сасанидските фризове в Накш-е Ростам (фото 3, фиг.7) виждаме най-ранното изображение на човек с мартеница -  върховният жрец на Шапур велики! Подобна мартеница има и на пояса на колосалната статуя на Шапур велики (фото 4) в пещерата Шапур на около 1 километър денивелация над Сасанидската столица Бишапур.

http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1303594/_._._._.1_.24-34_2007_

фото 2. Колосалната статуя на Шапур велики в пещерата Шапур на около 1 километър денивелация над Сасанидската столица Бишапур. За мащаб счупеният десен лакът на статуята е около метър и половина. На пояса на Шапур велики има мартеница.

(сн. Я. Й. Шопов)

И до днес иранците носят мартеници от сплетен червен и бял конец. Червеният символизира здраве, а белият спокойствие и щастие (Хади Азади, частно съобщение).

Иконографията на Мадарския конник построен от древните българи е типично иранска (Николай Овчаров - изказване на кръглата маса “Мадарският конник” на 22 Март 2003 г ). Ирански са и мотивите на мозайките от Плиска и Преслав. Обаче те са приписвани неоснователно съответно на иранско живописно влияние върху прабългарите и на наемане на персийски майстори от българските канове. Нашите изследвания показват, че тука става въпрос за исторически обусловени общи традиции, а не за културно влияние.

 Ползвана литература:

 Бешевлиев В. Ирански елементи у прабългарите.- В: Сб. Античное общество. М., 1967, 237-247.

 Добрев П. Добрева М.П. (2001) Древнобългарска епиграфика. Тангра Танакра ИК, София, 289 с.

 Луконин В.Г. (1977) Искусство древнего Ирана, М., Искусство, 232 с.

 Matheson S.A (2001) Persia - An Archeological Guide. Yassavoli Publications, Tehran, 204 p.

 Nissen H. (1986) “The Development of Writing and of Glyptic Art,” in U. Finkbeiner and W. Rцlling, eds., Gamdat Nasr: Period or Regional Style? (Wiesbaden: Reichert, 1986)

Saidi F. (2001) A Guide to Persepolis, Pasagardae and Naghshe- Rostam. Behdid publishers, Tehran, 192 p.

  Шопов Я. Й. (2007) Исторически и Археологически следи от присъствие на древните българи на територията на днешен Иран. - Доклади на юбилейната конференция по Иранистика в чест на 10-тата годишнина на специалността Иранистика в СУ “Кл. Охридски”. Авангардни изследвания на древните българи, т.1 (1), стр 24-34

http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1303594/_._._._.1_.24-34_2007_

 

  Шопов Я. Й., Л. Цанков (2007) Българската държавна традиция през вековете (от Потопа до наши дни) Авангардни изследвания на древните българи, т.1 (1), стр 53-56

http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/434452/Ancient_Bulgarian_States-_Emerging_Structure_and_Migration_-_

 

 

 

Ние си разменяхме коментари, последно в постинга за чуждите имена сред българите
Все пак ми се струва, че в случая има не родство , а влияние, както твърди и академик Державин.
Приятна вечер!

За чуждите имена е влияние, но Сасанидските императори са родствени на българите, защото последните велики Кушански императори са от рода Дуло (както доказа археолога М. Димитров), а както българските владетели така и Сасанидската династия произлиза директно от тях (Шопов и др. 2007).
Димитров М. П. (2000) Древната българска цивилизация. Тангра ТанНакРа ИК, София, стр.80-81
Шопов Я. Й., П. Димитров, Д. П. Димитров, Б. Шкодров (2007) - Българската държавност и пренасянето и в Европа. (Потопът: най-стари писмени свидетелства и миграциите на българите). Доклад на Международната научна конференция “Българската държавност в Европа пред своя 20 век”, 18-20 март 2005 г., Исторически факултет на Софийският Университет “Св. Климент Охридски”. - Авангардни изследвания на древните българи, т.1, стр.3- 23.