Прочетен: 10251 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 19.11.2015 13:09
Резюме
Родствените връзки на българите с различни народи живеещи в Иран са изследвани с помощта на:
1. Сравнителен анализ на роднинските термини и
2. Генни изследвания
Изследван е произходът на тези връзки с помощта на:
1. Археологически изследвания за търсене на следи от присъствие на древните българи в Иран.
2. Издирване на данни от писмени исторически източници за присъствие на древните българи в Иран.
3. Изследвания на българските топоними в Иран и изработка на прецизна карта на районите в Иран, в които са живели древните българи.
В резултат от тези изследвания са:
Издирени са 781 етнонима (имена на градове и местности (топоними) и водни басейни (хидроними) образувани с основа родовите имена на древните българи (кутигури, утигури, Дуло и т.н.)). Изследвана е морфологията на тези древно - български етноними. Те са сравнени с българските етноними в България и със синтетични етноними образувани от същите основи със суфиксите, с които се образуват топонимите в България. Така са установени 216 различни древно- български етнонима в Иран, които съвпадат с теоретичните (синтетичните) български топоними.
Намерени са и много топоними в Иран, които съвпадат с имената на основните градове, планини и върхове в България, които са наименувани от прабългарите (Търново, Варна, Бургас, Мадара, Балкан и т.н.). Някой от тях се повтарят в 43 топонима в Иран с едно и също име, което се среща и у нас). Изследването на тяхното значение на фарси доведе до разгадаване на значението на имената на някой от тях, което е било загадка до днес.
Доказано е, че кутиите (кутите) обитавали Иран през 3900-1200 г. пр. Хр. са идентични с прабългарското племе (клон) кутигури. 210 от топонимите и хидронимите в Иран са образувани от техния етноним “кути”. 68 от тях все още съществуват не само в Иран, но също в България, на територията на Велики Булгар или Волжска България (сега в Украина и Русия).
Идентифицирани са 3 археологически пласта останки от древните българи в Иран. Най-ранният е от периода 3900-1700 г. пр. Хр. и е оставен от кутигурите (кутите). Пласта е представен в Сиалк тепе III (3900-3000 г. пр. Хр.), Годин тепе V (3200-3000 г. пр. Хр.) и VI (3500-3200 г. пр. Хр.) и тепе Яхия-IV (3300-1800 г. пр. Хр.). Включва и текстове записани на глинени плочки.
Вторият пласт е от участието на древните българи в Ахеменидската персийска империя. Представен е във фризовете в Накш-е Ростам и Персеполис и в писмени исторически документи.
Третият пласт е от Сасанидската империя и е представен във фризовете в Накш-е Ростам. Този пласт свидетелства за династически връзки и еквивалентна културна традиция с Велики Булгар, Волжска и Дунавска България, но не и за пряко участие на монолитни български маси в Сасанидската империя.
Виж: Шопов Я. Й., Л. Цанков, Т. Ялъмов, Х. Азади,. Петко Димитров. (2015) Изследвания на родствените връзки на българите с различни народи живеещи в Иран. в: Сборник с доклади на Международна научна конференция “Иран и България в огледалото на историята (минало, настояще, перспективи)”, под редакцията на И. Панов, А. Пурмохаммад, стр. 263- 303. – катедра Иранистика, Център за източни езици и култури на Софийския университет “Св. Кл. Охридски”
https://www.academia.edu/13694321/Study_of_the_potential_relations_of
_Bulgarians_with_different_nations_living_in_Iran
Заключения:
Намирането на необичайно големи количества български топоними, хидроними и етноними в Иран показва, че там е имало поне една древна българска държава. Количеството на намерените древно- български топоними в Иран многократно превишава броя на всички известни до сега градове на древните българи (Българите. Атлас, 2001) от преди разпадането на Кубратовата България. Това налага задълбочени изследвания на историческите сведения и наличните археологически находки в Иран за определяне на границите и датиране на тази държава (държави). Такова изследване би било от изключително значение за най- древната българска история.
Древните българи са населявали територии от днешен Иран около 25 века. Това е най- продължителния период на обитаване на едно място от българи.
Древните българи (кутите, т.е. кутигурите) са играели много ключова роля в историята на древен Иран (разрушаването на Акадската и създаването на Персийската империя). Парадоксално историческите връзки на българите с древен Иран са най-слабо изследвани. За това основен приоритет на древната българска история през XXI век следва да бъде изследването на тези връзки. Има остра нужда от допълнителни изследвания в тази област.
Генетичните изследвания на съвременните българи показват, наличие на български генни маркери в кюрди, лури и гилаки в Иран, но липсата на много сходни роднински термини в българския и кюрдския показва, че те не се дължат на смесени бракове в близък исторически момент, както с населението на държавите, чиито територии са били обитавани от древните българи през последните две хилядолетия.
Тагове:
Древни български археологически и истори...
ГЕНЕТИЧНИТЕ ДАННИ ЗА ПРОИЗХОДА НА БЪЛГАР...
Абдулкадир Масхарипов е убиецът от клуб ...
Подкупи и небрежност са убили повече хор...
Но в действителност пратеникът се завръща и застава пред княза целият в синини и рани от удари с юмруци и камшик и докладва, че царят на персите, още докато четял писмото, се разгневил много и започнал да крещи: Вие българите сте непризнателни неблагодарници, диваци, варвари, дойдохте при нас от бодливата си степ и ни принудихте да се женим за грозните ви жени; ние ви направихме хора, научихме ви на търговия и занаяти, дори и монети да сечете, а вашите царе и князе и досега се кичат с персийски имена...
Не само князът, а и всички българи много добре знаят и помнят как преди много години и за немалко време те живяха в мир и разбирателство с персите по сегашните техни земи, като всичко това наистина си е така и все пак онова за жените изобщо не е вярно, защото тогава персийските царе и князе много държаха да имат снахи българки.
Тази мода се разпространи и сред всички по-богати фамилии и така броят на снахите българки нарасна толкова много, че самите перси си измислиха и започнаха да употребяват и специална дума за тях – турандохт “дъщерята на туранеца”.
Но и князът, и всички българи много добре знаят и помнят също така и как персийците дебнат те да тръгнат подир стадата си в степта; нападат и палят българските села; пленяват и навързват на синджир български девойки и млади жени и ги разкарват по села и градове да ги продават като роби и как тогава като че ли няма по-богата къща без заробена българка слугиня, а най-богатите и князете имат дори и по пет-шест, най-младите и хубавите от които са и техни наложници [Фирдоуси]. Ето защо какво от това, че векове по-късно персийските поети ще възпяват хубостта и красотата на българката, а и до ден днешен, щом като обикновеният персиец каже “болгар”, той разбира нещо красиво и хубаво. [От лекция на иранския посланик в Университета].
Летописецът пише, че лично Кубрат намира Кръста Господен и по подобаващ начин го представя на император Ираклий, а той по-късно тържествено го връща в Йерусалим. Това обяснява, в известен смисъл, защо и как тези сасанидски предмети се намират в споменатите български съкровища.