Вечният календар на българите е едно от най-големите постижения в древния свят. Той отразява много дълбоко познание. Нашата история вече не е същата, не е историята, която сме изучавали в училище. Най-новите открития на неортодоксалните историци доказаха, че ние произхождаме от библейско време. Вече имаме писмени доказателства за това, че българите (Д. Димитров, АВИ-ТОХОЛ, бр.11, 2000) са преки потомци на Ной. Ще цитираме дословно римски анонимен хронограф от 334 г. От първия син на Ной - Сем произлизат 25 племена. Те живеят на изток. Имената на синовете на Сем са: …Зиези, от които произлизат българите… Неслучайно българите имат висок интелект, изключителна адаптивност, около 28 пъти по-висок медиумен потенциал от този на други народности, участвуват в почти всички открития определящи развитието на човечеството.
За съжаление, в училищата календара на българите не се изучава, дори нещо повече, той не се споменава! Във висшите учебни институти няма нито една дисертация за него! Днес в България се изучават и използват неточните и непълни Юлианския и Грегорианския календар. 
Не знаем кога точно и от кой в периода от около 10 000 г. пр. н. е.(Ал. Лудколев) до 2750 г. пр. н. е. е създаден ВЕЧНИЯТ КАЛЕНДАР, но сме сигурни, че той има космически произход, че познанието в него е общочовешко. Сигурни сме, че нашите предци като посветени са предавали архитипни познания на други племена и народи, включително и знанията заложени в календара. В Българският вечен календар продължителността на една година е определена с изключително висока точност - 365, 2421875…дни (П. Петров). Той избързва с един ден на всеки 88496 години (Петър Петров, Календарни системи, 1999). Художникът Александър Лудколев обобщи най-старите варианти на календара и създаде съвременната ни представа за него. Думата календар според древните римляни е книга за дните, в които се плащат дълговете. При управлението на Гай Юлий Цезар астрономът Сезатен през 46 г. пр. н. е. създава т. н. Юлиански календар с продължитеност на една година 365 дни и 6 часа. За 128 години Юлианския календар (т. н. стар стил) изостава с 1 ден. През 16 век, папа Григорий ХIII чрез математика Луиджи Лилио в 1582 г. създава т. н. Грегориански календар. За 3300 години Грегорианският календар изостава с 1 ден. Грегориански календар (т. н. нов стил) е въведен в България с държавен декрет на 31 март 1916 г. През 1916 г. българската държава вместо да запази вечният български календар работи с Юлиански календар, който вече е бил изостанал с 13 дни. Затова в България датата 31.03.1916 г. е била последвана от датата 14.04. 1916 г. 
Кой е критерият, по който трябва да оценяваме календарите? Това е математическият критерий за точност. Българският вечен календар има най-висока точност, той е с най-висока степен на достоверност и символност. Математическият критерий е този, който показва кой календар е по-правилен. Отново се потвърждава правилото, че колкото едно знание е по-древно, толкова то е по-вярно, по-фундаментално, по-точно и с общочовешко значение. 
Вечният български календар е инструмент за ориентация във времето и пространството. Той е сакрална схема за хармония на сложен обект (Земя, Човек, Вселена), космически код на времето. Описание на цялото с различни символи, модули и елементи. Първият външен кръг на календара е разделен на 12 области (зодиакални знаци) х 5 елемента = 60 условни единици. Шумер - първата империя в човешката история, създадена от Зиези се наследява от Вавилон. 60-ИЧНАТА числова система е била математическата база на цялата Вавилонска цивилизация. От друга страна външният кръг (3600) разделен на 12 части (300) е символ на безкрайността, на вечното движение на 12-ТЕ съзвездия ритмично въртящи се в един и същ безкраен цикъл. В схемата на календара 12-те съзвездия се представят с 12 космологични животни. Календарът е съвършен математически модел на различни числови системи - петична, осмична, деветична, десетична, дванайсетична и на връзката между тях. Връзката на петте елемента с календарните числа и произношението им на български е - 1 (Дърво, Алем), 2 (Огън, Тутом), 3 (Земя, Читем), 4 (Метал, Твирем), 5 (Вода, Бехти), 6 (Дърво, Вечен), 7 (Огън, Алтем), 8 (Земя, Алтом), 9 (Метал, Ениалем, Елем),10 (Вода, Ехтен) [Петър Петров]. 
Нeщо повече, в календара е вложен двоичен код Ян (непрекъсната линия) и Ин (прекъсната линия). Парадокс е, че по времето на Зиези, около 2750 г. пр. н. е., още преди да има развита писменост и математика древните българи са имали двоичен код. Но тогава йероглифите и символите (животни, знаци, отделни букви), са играели роля на числови еквиваленти. Вечният календар е космогоничен модел на системата Земя - Вселена, изразен по прост начин, на символен език. Най-интересната област в календара е неговият център, фундаменталното число 5 поставено в областта на “нулата”. Числото 5 играе ролята на условна нула в календара. То е инвертор на космически енергопроцеси. В този център се извършват 5 базови трансформации на енергията. В тази условна нула стават преобразуванията, смяната на един сектор на календара с друг, на един цикъл със следващ цикъл. По същност календарът представлява един грандиозен цикъл на непрекъснато движение, на преходи “енергия - материя” в сложна система. Той обобщава синхронизираното взаимодействие между противоположните цикли в системата, начинът на хармонизиране на противоположностите. Смисълът му е в това, че е графичен израз на хармонията. Хармонията се проявява като баланс на противоположното действие на денят и нощта, на противоположни сезони, Ин с Ян, на числото 1 с числото 9, 7 с 3, 6 с 4, 8 с 2. Цифрата 5 хармонира сама със себе си. Числата в деветична система са сакрален поглед към 9 организационни нива “енергия - материя”, а след отстраняване на числото 5 в центъра се превръщат в Ба-Гуа (осем триграми = 23). Трансформацията от деветична в осмична система е важно от информационна гледна точка.
Ние имаме не 1300 годишна, а над 5300 годишна история. Ние сме преки потомци на Ной, Сем, Зиези - първият владетел на Шумер, обединил и създал първата империя в света, наричан Владетел на Света, Цар на четирите посоки на Света.
Равни сме по праистория на Египет, Китай, Индия и т.н.
Нека ние, българите, се гордеем, че сме преки синове и дъщери на потомците на богоравните, защото има основателна причина за това. 

Кръстъо Минев